Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2011 10:24 - Образите в съзнанието
Автор: farmer Категория: Новини   
Прочетен: 2194 Коментари: 0 Гласове:
1



За повечето хора земеделието има добър имидж – дори когато представите за това са по-скоро неясни. Но детайлите не представляват кой знае какъв интерес разкри д-р Симоне Хелмле от Университета в Хоенхайм, катедра „Земеделски съвети и комуникации”
 
imageПредразсъдъците по отношение на модерното земеделие се увеличават! Още повече когато, както в началото на годината, основните теми са диоксин в хранителните стоки и затворени животновъдни стопанства, от гледна точка на фермерите човек би се подписал незабавно под това твърдение. Притеснението на много от фермерите е голямо по отношение на това, че общественото мнение за тях все повече клони към негативното, което от своя страна им се отразява под формата на отказани разрешителни и засилени изисквания.

Оправдана ли е тази загриженост? Изследвания, които ние направихме през 2007 в цяла Германия, а през 2009 в Баден-Вюртемберг, показаха колко силно изразени са контактите между фермерите и населението, колко засилено внимание се обръща на земеделието в медиите и какво хората свързват като цяло със селското стопанство. Първоначално в устна анкета 600 души бяха интервюирани в селски и градски райони (2007) и при втора стъпка още 480 души (2009). Те бяха анкетирани предимно за имиджа на био стопанствата.

Много от хората се чувстват близки до земеделието – дори когато в действителност имат малко допирни точки с него.

Повечето хора почти вече нямат директен контакт със земеделието – почти никой не помага при жътвата или при други селскостопански дейности. В най-добрия случай хората се срещат за дегустация на вино в полите на някой лозов масив, откъсват през лятото някое и друго цвете или използват ягодовите лехи, за да ги оберат сами. На места, където земеделието може да се изживее (например където могат да се берат плодове и цветя, дворни павилиончета, както и седмичният пазар), не е задължително да се зародят лични връзки със селото.

В повечето случаи там се срещат хора, които използват тази възможност по същия начин.

Интересното в този случай обаче е: Анкетираните съвсем не категоризират този контакт като незначителен и анонимен. Така всички, които участваха в първата анкета, казаха, че могат да си представят едно стопанство. Половината освен това добавиха, че лично познават фермери – тук нашето изследване не се различава от други.

На второ четене обаче стана ясно, че едва половината от анкетираните са в състояние да опишат със собствени думи реално съществуващо земеделие. Най-честите представи за подобни ферми отговаряха на общоприетите представи като: семейно предприятие, традиционно, старомодно, изостанало. Хората, които живеели там, били трудолюбиви, готови да помогнат, автентични, индивидуални, уютни и слънчеви. Повечето от анкетираните очакваха тези ферми да запустеят.

Малко по-малка част от анкетираните си представяше как изглежда едно био стопанство. На фермерите в тях се гледаше като на напредничави, пионери и примери за подражание. Но и на тези стопанства не се гледаше като на ориентирани към печалба, а и там хората създаваха впечатление на симпатични, уютни, подканящи и приветливи. Едва няколко от анкетираните описаха стопанството, което си представят като модерно и специализирано.

Дали всички тези представи показват колко в действителност отдалечени представи за нещата имат хората от големия град? Не, защото в крайна сметка 40% от анкетираните живеят в населени места с до 9000 жители. Много повече тези представи отразяват кои фрагменти от земеделието се взимат насериозно – и то дори от хора, които го чувстват близко до себе си, които твърдят, че лично познават фермери, имат интерес към селскостопански теми и от време на време водят разговори за земеделие.

Но дори когато анкетираните лично подзнават фермери, това не значи, че земеделието трябва да е тема на разговор. Успяхме да разграничим три „модела на комуникация”:
- Който разговаря с фермери за селско стопанство, пренася темата в последствие и в своя кръг на познати. Особено в случаите, в които има връзка с нещо локално. Този модел се отнася за най-много една четвърт от анкетираните. Имиджът на земеделието за тях е по-скоро позитивен. Негативните анкценти невинаги се пренасят върху имиджа на селското стопанство – поне не, когато съществува лично отношение към дадения проблем. На земеделието се гледа като на тема с най-малкото по-голямо значение.
- В по-чести случаи (около 40%) анкетираните познават фермери, но почти не разговарят с тях за занаята им. Предполагаемите качества на фермерите за тази група са по-малко позитивни.
- Третата група почти не обръща внимание на земеделието. Това се отнася за приблизително една трета от анкетираните. Имиджът на селското стопанство е по-скоро индиферентен, дифузен и негативен. Еднозначни оценки почти не бяха направени – например нито „за”, нито „против” опазването на околната среда. Тези хора и не познават конкретно ферма.

Селското стопанство е застъпено в медийното пространство. Развлекателнтите програми обаче не играят роля в този случай.

Как се възприема земеделието в медиите? Около 70% от анкетираните посочиха, че „в последно време” са научили нещо за селското стопанство от телевизията, радиото или пресата. Интернет почти нямаше значение при тази тема.

Който се информира за земеделието от медиите, обикновено може да си спомни за какво съдържание е ставало дума. Най-честите спомени се отнасяха за теми, които бяха застъпени в медиите от дълго време. Например по време на анкетата това беше покачването на цените на хранителните стоки и млякото, скандалите с месо или забраната за отглеждане на генномодифицирана царевица. В същото време обачи и свинският грип беше асоцииран със земеделието. И в двете анкети зарази по животните играеха своята роля, особено болестта Луда крава, шап и птичи грип. Също така често бе взимано отношение по по-комплексни теми като промените в климата и генното инженерство. Прави впечатление, че всички тези неща се споменават във връзка с новинарските емисии. Както е представено в развлекателните програми, шоута или предавания като „Фермер търси жена” земеделието беше засегнато толкова малко, колкото и критични филми като „Да нахраним света” и подобни.

Който познава по-добре фермерите и се информира по-задълбочено от медиите, показваше и по-голям личен интерес към земеделието. Темите, по които той или тя говорят от време на време, се ориентират по основните теми в медийното пространство. Също така обаче в този случай играят роля и овошната градина, лехите със зеленчуци, или затварянето на захарна фабрика в близост да местоживеенето. Върху имиджа на познатите стопанства това се отразява по-скоро положително.

Когато гражданите наистина потърсят директния разговор с фермерите, зад това най-често се крие открито любопитство и опитът най-после да научат нещо от първа ръка. Малка част от тях имат в главата си неизречени обвинения (като фермерите са готови да изслушат такива).

Земеделието е естествена даденост. Повечето хора нямат желание да се занимават със съдържанието му.

Двете изследвания показват, че селското стопанство има присъствие и оставя следи след себе си. Все пак тези следи естествено си отнасят за настоящето. Анкетираните приемат околната среда около себе си за даденост дотолкова, че не е необходим по-задълбочен размисъл по въпроса. Горе-долу същото е положението при репортажите в медиите за земеделието.

Резултатите от анкетите обаче не трябва да заблуждават, че земеделието не е важна тема във всекидневието на гражданите. Хората твърдят (според анкетата), че проявяват интерес към темата, но в същото време се съмняват, че някой от приятелския им кръг мисли по този начин. Като основни задачи на земеделието те виждат производството на хранителни продукти, като задача за обществото обаче не го оценяват. Концепцията за мултифункционалност също така не се възприема, както и разнообразието от стопанства.

Селскостопански теми, които провокират спорни дискусии в обществото и които изискват по-задълбочени дебати, най-често биват игнорирани от гражданите. От тяхна гледна точка това е оправдано, защото така или иначе има достатъчен избор на хранителни продукти, селското стопанство по презумпция е добре управлявано и естествено от време на време те могат да видят и животни. Земеделието прави това възможно относително „невидимо”.

Образите се изграждат чрез несъзнателни впечатления. Колко добри са системите за отглеждане и опазване на животните няма значение в случая.

Към качествата на образите спада и това, че са неясни и невинаги са близко до реалността. В основната си част те се изграждат най-често несъзнателно, практически се възприемат преминавайки. Това се отнася, както за невидимото селско стопанство навън, така и за видимото, отразено в медиите. По този начин планирани от фермерите, съюзите или държавните органи интензивно подготвени предложения, невинаги подобряват образа на земеделието. Защото образите влияят там, където директно се нуждаем от тях, за да си създадем конкретна представа, без да имаме необходимост от специализиран поглед върху нещата. В съзнанието те изникват едва тогава, когато в напълно конкретни ситуации сме провокирани спонтанно да се изкажем по определена тема. Едва в такива ситуации образите приемат конкретна форма в представата ни. Често тези образи са сравними с колажи или пъзели, които не са довършени.

Образът за модерното земеделие не изключва модерната специализирана техника. Тя става видима под формата на обработена земя, или на мощни трактори. Понякога може да бъде разпознат и някой тракторист. 78% от анкетираните се присъединяват към становището: „Фермерите трябва да са запалени по техниката.” Анкетираните виждат, че земеделието през последните 20 години има сериозен технически напредък, но същевременно то е станало и по-екологично като че развитието на бранша се възприема като иновативно. Анкетираните си пожелават за в бъдеще повече иновации, повече яснота и повече екологичност. Те обаче възприемат и факта, че земеделието ще става все по-техническо.

Животновъдството обаче (и особено свиневъдството и птицевъдството) не е под наблюдение. Там вратите остават затворени – независимо колко примерно се отглеждат животните по отношение на хигиена, здраве или хранене. По този начин не могат и да се съставят ясни представи. Дали това не е една от причините за двата подотрасъла често да се говори много по-критично, отколкото за говедовъдството. Защото дори „примерни” малки стопанства се асоциират с индустриалното масово отглеждане. Кравите най-малкото могат да бъдат видяни на паша, свинете – не. Акции като „отворената оборска врата” стигат до твърде малко граждани – и за тези, до които достигат, земеделието така или иначе има позитивен имидж.

Скандалите също се отразяват по-малко върху имиджа, отколкото потърпевшите браншове си внушават. На какво се дължи това? Отговорът може да прозвучи цинично, но до известна степен потребителите вече са свикнали с това. Те издържат също и когато от време на време им се напомня, че производството на хранителни продукти не винаги е апетитно (но пък и не държат да знаят, че от време на време се колят животни). На загрижения потребител се предлагат алтернативи – и той наистина възприема съществуването на практичните алтернативи като силни страни на земеделието. Конкретно това значи, че потребителите могат за кратко време и за няколко дни да минат дори на биопродукти. Или пък могат да се лишат от определени продукти за няколко дни. По правило обаче до няколко дни те се връщат към обичайния модел. Недоверие възникна към хранителната индустрия по време на диоксиновия скандал, но в съвсем малка степен към фермерите, а пък към тези, които човек познава лично – изобщо не./DLG-Mitteilungen



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: farmer
Категория: Новини
Прочетен: 725992
Постинги: 93
Коментари: 304
Гласове: 152
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031