Постинг
17.10.2009 16:19 -
3500 са семепроизводителите в България, трябва да се сложи край на това
www.farmer.bg
Интервю с Преслав Борисов, зам. министър на земеделието и храните
Целта е да помогнем на българския бизнес и да се справим със сивата икономика, която го задушава. "Най-големият проблем е, че в България няма контрол върху зърнопризводителите. Следи се само какво става на пристанището, а какво се случва преди това никой не знае ".
Светлана Трифоновска, farmer.bg
- Господин Борисов, как се справите с проблемите на пазара на зърно?
- Има идея да регулираме пазара си по френски модел. Във Франция има много ясни правила кой кой е на пазара, на какви услвия трябва да отговаря във всяка част от пазара. Например мленичарят може да купи само това количество, което може да пераработи. Във Франция фермерите държат зърното в собствени хранилища 20 дни, след това го преместват в лицензирани скалодве. Целта е освен правилното съхранение да има и проследямост, докато у нас такиво нещо няма. Идеята е да осветим цялата верига в сектора, защото за какво ни е агенция за безопасност на храните, след като не можем да ги проследяваме. А наличето на сивия сектор отблъсква всякаква чужда инициатива за инвестиции.
- Като се има предвид вашата биография, вие сте доста наясно с проблемите на зърнопроизводството.
- Да, така е, от 1991 г. съм отрасъл в зърно база в Добрич, защото родителите ми след промените се заеха с експорт на зърно. Двамата са софиянци, но корените им са от Роман, Врачанско. Баща ми е агроном, а майка ми зъболекар, но изцяло се посвети на семейния бизнес, а по-късно и аз се присъединих. Благорадение на това зная какви са проблемите в сектора от семепроизводството до преработката.
- Какви са те?
- Има няколко, които са като Бенч марк в отрасъла. На първо място са семената. Към момента в България няма ограничение какъв процент от площите да се сеят със сертифицирани семена, докато в ЕС това е регламентирано със закон. В някои страни е задължително те да са 10%, в други като Германия - 100%. Това е една от съществените причини да имаме проблем с качеството на семената. Другият съществен проблем произтича от това че голяма част от производителите поради финансови затруднения не винаги правят всички необходимите мероприятия за отглеждането на съответната кулутра. Например липса на торене и растителна защита води до некачествено зърно.
Най-лошо става, когато започне прибирането на реколтата. За отбелязване е че голяма част от едрите земеделци я прибират в подходящи помещения, въпреки че не са сертифицирани за складове. Те обаче не я сепарират по качество. От тук идва и и проблемът с цените, защото всичко се прибира на едно място, не се разделя, за да могат търговците да формират добра цена за различни качества зърно.
- При всички ферми ли е така у нас?
- Има производители, които разполагат с много съвременни бази, но нямат помещения с температурни датчици като в ЕС. Имахме случай при който заради анализи от френска лаборатория, върнаха цял кораб с български слънчоглед, защото открили пестициди. Те бяха в незначителни количества, но французите нямат доверие, защото нямаме лицензирана документация, която да удостовери проследяемост.
Най-големият проблем е, че в България няма контрол върху фермерите. Следи се само какво става на пристанището, а какво се случава с фермерите никой, нищо не знае.
- Кой трябва да го проследи?
- От Националната служба за зърно и фуражи трябва да застанат на изхода на фермите и да следят колко е зърното и с какви показатели. В Англия всеки качествен показател си има бранд, а в България работим със станадрти, които в света са известни като Число на хлебопекарна сила.
- Затова и хлябът ни е на такова положение
- Когато е лицензирано зърнохранилището още на входа става разделянето на качество. В нашия случай се смесва от самото начало и повече не може да се раздели. Преди 15 години, българската пшеница имаше много добър имидж на международните пазари, защото все още се съхраняваше правилно, пръскаше се против дъревници. В момента обаче купувачите връчват един дълъг списък със спецификация, защото виждат, че днес нашата пшеница не е това, което беше. Никой от производителите и търговците не може да издържи на тези изисквания и затова се примиряваме и продаваме пшеницата си само като фуражна. Имаме и жестоката конкуренция на Черноморския басейни, от производтели с огромни количества и по-добро качество. Владимир Путин пое курс на огромно държавно субсидиране на машини, торове,препарати. Резултатът е, че от 10 т износ само за 15 години Русия има 20 млн. т експорт на зърно.
- Тогава какво правим ние, за да устоим?
- Единственото възможно е да се сложи ред в целия сектор, който тръгва от семепроизводството, минава през фермерите, преработветелите, и крайния пазар. Истината е, че въпреки субсидиите, все още нямаме дефиниция за добри земеделски практики. Ще регламентираме какво означава това, в какво състояние трябва да се държи почвата. Аз не съм съгласен, че само имитиране на едно оране е достатъчно, за да се вземе субсидия! Това не подпомага бизнеса, а само облагодетелства определени лица, в по-неразвитете райони на страната. Следва съхранението на зърното. Вярно е, че много фермери изградиха собствени скаладове, но те трябва да бъдат оценени. Да имат активна вентилация, и най-важното е сепарцията, която трябва да се прави. И накрая огромният проблем, от търговията, която се извършва без документи. Това е сивата икономика, която не стига че не внася средства в бюджета, но изкривява и самия пазар. Получава се парадокс, че международни фирми не могат да получат цената, която местни шофьори на камиони успяват да плащат на производителите. Това в нормална държава не може да се случи!
- Как ще се справите с тази ситуация?
- Направили сме работни групи. Семепроизводителите предложиха закондателни изменения, които да ги постовят в конкурентни условия. Искаме да защитим капитала, който ще инвестира, да отворим път на фирмите, за да се развиват. Бизнесът иска частни сертифициращи лаботаротии, а пък контролът да е от Агенция та за семена и посадъчен материал. Искат и със закон да се регаментира Камара на семепроизводителите, за да е ясно кой е семепроизводител. Не е възможно в България в момента да има над 3500 български семепроизводители, а чуждите са около 10?!
- Това ще доведе ли до качеството на хляба?
- Да, но също така ние искаме да защитим капитала, който ще инвестира, да отворим път на фирмите, за да се развиват, защото тези, които са инвестирали са в най- неравностойно положение, докато сивият сектро цъфти.
Визитка
Преслав Борисов е зам. министър на земеделието и храните с ресор Европейски фондове и поземлени отношения - Роден е в София, завършил е агрономство в Лесотехническия универститет в столицата, придобива магистърска степен по бизнес администрация в Бъкингамския университет във Великобритания. Като стеудент е бил управител на Алианц Каварна за селскостопанско застраховане, две години и половина е бил началник на продажби за Източна Европа в Агри лойд интернешънъл, връща се в България и се присъединява към семейната фирма на родителите си в Добрич за експорт на зърно.
Интервю с Преслав Борисов, зам. министър на земеделието и храните
Целта е да помогнем на българския бизнес и да се справим със сивата икономика, която го задушава. "Най-големият проблем е, че в България няма контрол върху зърнопризводителите. Следи се само какво става на пристанището, а какво се случва преди това никой не знае ". Светлана Трифоновска, farmer.bg
- Господин Борисов, как се справите с проблемите на пазара на зърно?
- Има идея да регулираме пазара си по френски модел. Във Франция има много ясни правила кой кой е на пазара, на какви услвия трябва да отговаря във всяка част от пазара. Например мленичарят може да купи само това количество, което може да пераработи. Във Франция фермерите държат зърното в собствени хранилища 20 дни, след това го преместват в лицензирани скалодве. Целта е освен правилното съхранение да има и проследямост, докато у нас такиво нещо няма. Идеята е да осветим цялата верига в сектора, защото за какво ни е агенция за безопасност на храните, след като не можем да ги проследяваме. А наличето на сивия сектор отблъсква всякаква чужда инициатива за инвестиции.
- Като се има предвид вашата биография, вие сте доста наясно с проблемите на зърнопроизводството.
- Да, така е, от 1991 г. съм отрасъл в зърно база в Добрич, защото родителите ми след промените се заеха с експорт на зърно. Двамата са софиянци, но корените им са от Роман, Врачанско. Баща ми е агроном, а майка ми зъболекар, но изцяло се посвети на семейния бизнес, а по-късно и аз се присъединих. Благорадение на това зная какви са проблемите в сектора от семепроизводството до преработката.
- Какви са те?
- Има няколко, които са като Бенч марк в отрасъла. На първо място са семената. Към момента в България няма ограничение какъв процент от площите да се сеят със сертифицирани семена, докато в ЕС това е регламентирано със закон. В някои страни е задължително те да са 10%, в други като Германия - 100%. Това е една от съществените причини да имаме проблем с качеството на семената. Другият съществен проблем произтича от това че голяма част от производителите поради финансови затруднения не винаги правят всички необходимите мероприятия за отглеждането на съответната кулутра. Например липса на торене и растителна защита води до некачествено зърно.
Най-лошо става, когато започне прибирането на реколтата. За отбелязване е че голяма част от едрите земеделци я прибират в подходящи помещения, въпреки че не са сертифицирани за складове. Те обаче не я сепарират по качество. От тук идва и и проблемът с цените, защото всичко се прибира на едно място, не се разделя, за да могат търговците да формират добра цена за различни качества зърно.
- При всички ферми ли е така у нас?
- Има производители, които разполагат с много съвременни бази, но нямат помещения с температурни датчици като в ЕС. Имахме случай при който заради анализи от френска лаборатория, върнаха цял кораб с български слънчоглед, защото открили пестициди. Те бяха в незначителни количества, но французите нямат доверие, защото нямаме лицензирана документация, която да удостовери проследяемост.
Най-големият проблем е, че в България няма контрол върху фермерите. Следи се само какво става на пристанището, а какво се случава с фермерите никой, нищо не знае.
- Кой трябва да го проследи?
- От Националната служба за зърно и фуражи трябва да застанат на изхода на фермите и да следят колко е зърното и с какви показатели. В Англия всеки качествен показател си има бранд, а в България работим със станадрти, които в света са известни като Число на хлебопекарна сила.
- Затова и хлябът ни е на такова положение
- Когато е лицензирано зърнохранилището още на входа става разделянето на качество. В нашия случай се смесва от самото начало и повече не може да се раздели. Преди 15 години, българската пшеница имаше много добър имидж на международните пазари, защото все още се съхраняваше правилно, пръскаше се против дъревници. В момента обаче купувачите връчват един дълъг списък със спецификация, защото виждат, че днес нашата пшеница не е това, което беше. Никой от производителите и търговците не може да издържи на тези изисквания и затова се примиряваме и продаваме пшеницата си само като фуражна. Имаме и жестоката конкуренция на Черноморския басейни, от производтели с огромни количества и по-добро качество. Владимир Путин пое курс на огромно държавно субсидиране на машини, торове,препарати. Резултатът е, че от 10 т износ само за 15 години Русия има 20 млн. т експорт на зърно.
- Тогава какво правим ние, за да устоим?
- Единственото възможно е да се сложи ред в целия сектор, който тръгва от семепроизводството, минава през фермерите, преработветелите, и крайния пазар. Истината е, че въпреки субсидиите, все още нямаме дефиниция за добри земеделски практики. Ще регламентираме какво означава това, в какво състояние трябва да се държи почвата. Аз не съм съгласен, че само имитиране на едно оране е достатъчно, за да се вземе субсидия! Това не подпомага бизнеса, а само облагодетелства определени лица, в по-неразвитете райони на страната. Следва съхранението на зърното. Вярно е, че много фермери изградиха собствени скаладове, но те трябва да бъдат оценени. Да имат активна вентилация, и най-важното е сепарцията, която трябва да се прави. И накрая огромният проблем, от търговията, която се извършва без документи. Това е сивата икономика, която не стига че не внася средства в бюджета, но изкривява и самия пазар. Получава се парадокс, че международни фирми не могат да получат цената, която местни шофьори на камиони успяват да плащат на производителите. Това в нормална държава не може да се случи!
- Как ще се справите с тази ситуация?
- Направили сме работни групи. Семепроизводителите предложиха закондателни изменения, които да ги постовят в конкурентни условия. Искаме да защитим капитала, който ще инвестира, да отворим път на фирмите, за да се развиват. Бизнесът иска частни сертифициращи лаботаротии, а пък контролът да е от Агенция та за семена и посадъчен материал. Искат и със закон да се регаментира Камара на семепроизводителите, за да е ясно кой е семепроизводител. Не е възможно в България в момента да има над 3500 български семепроизводители, а чуждите са около 10?!
- Това ще доведе ли до качеството на хляба?
- Да, но също така ние искаме да защитим капитала, който ще инвестира, да отворим път на фирмите, за да се развиват, защото тези, които са инвестирали са в най- неравностойно положение, докато сивият сектро цъфти.
Визитка
Преслав Борисов е зам. министър на земеделието и храните с ресор Европейски фондове и поземлени отношения - Роден е в София, завършил е агрономство в Лесотехническия универститет в столицата, придобива магистърска степен по бизнес администрация в Бъкингамския университет във Великобритания. Като стеудент е бил управител на Алианц Каварна за селскостопанско застраховане, две години и половина е бил началник на продажби за Източна Европа в Агри лойд интернешънъл, връща се в България и се присъединява към семейната фирма на родителите си в Добрич за експорт на зърно.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
