www.farmer.bg
31.08.2009 г.  Грешки в борбата с вароатозата по пчелите
  Щетите от вароатозата са много по-големи и незабележими от пчеларя поради външно невидимите увреждания на пчелите. Акорите извличат белтъчините от пчелите. При наличието само на един акар мастното тяло на по-късно излюпилите се пчели може да намалее с 23 на сто, а при два акара – с 40 на сто. При паразитирането на 3 до 5 акара върху една пчелна ларва, от нея се излюпва пчела с 5-10 на сто по-малко тегло и с 40 на сто по-малко белтъчини в сравнение с неопаразитените.

Акарът Varroa destructor на всеки два часа отнема по 0,1 мг хемолимфа, а дневно – 1,2 мг, или приблизително 1 на сто от теглото на пчелата.

Това предизвиква значително съкращаване на живота на презимуващите пчели. Влияе на развитието на глътъчните жлези, на отделянето на достатъчно количество пчелно млечице, съкращава живота на пчелите, вследствие на което намаляват грижите им за пилото. Намалява и почиствателният инстинкт на увредените пчели. Това довежда в инвазираните семейства до появата на факторните заболявания – варовито пило и мехурчест гнилец.

Икономическите загуби от вароатозата не приключват само с високата смъртност. Инвазираните, но не умрели пчелни семейства отслабват, някои от тях заболяват от европейски гнилец, американски гнилец и вирусни болести, осиротяват, други напускат кошерите или биват подложени на кражби и нападения. Част от тези семейства не са продуктивни. Реалните размери на щетите, причинени от вароатозата  могат да се отчетат, само ако се вземат предвид всички обстоятелства и разходите за ветеринарно-медицински мероприятия (лекуване, карантиниране и др.).

Мога да посоча следните грешки, допускани от пчеларите при провеждане на борбата с акара, предизвикващ вароатоза по пчелите:

1. Непознаване на морфологичните и биологичните особености на акара и пчелите от пчеларите. Известно е, че през пасивния пероид от развитието на пчелното семейство акарите се намират локализирани между първия и втория коремен сегмент на пчелите. При появата на първото пило в края на месец януари и февруари, те се прехвърлят в единственото тогава пило – работническото. Когато пчелната майка започне да снася яйца, от които се излюпват търтеи, акарите навлизат в търтеевото пило. След приключването на отглеждането на търтеи, акарите отново инвазират работническото пило. С прекратяването на яйценосната дейност на пчелната майка и излюпването на последните пчели работнички, акарите отново се прехвърлят върху пчелите.

2. Несистемното лекуване на пчелните семейства през ранна пролет, края на лятото и есента против вароатоза с ВМП.

3. Прилагане на един и същ ВМП години наред, което спомага за придобиване на резистентност (устойчивост) на акара спрямо използвания ВМП.

4. Непровеждане на биотехнологичните методи за борба с вароатозата, особено на строителна рамка през периода на присъствие  на търтеево пило в гнездото. Чрез използването й може да се намали опаразитеността на пчелните семейства средно от 20 до 40 на сто.

5. Рядко се използват акароуловителите, които трябва да се поставят на дъната на кошерите за фиксиране на падналите акари и за отчитане на процента на инвазия.

6. Отглеждане на слаби пчелни семейства.

7. Неспазване на основните изисквания на добрите производствени пчеларски практики.